Вятър

Движението на въздуха спрямо земната повърхност се нарича вятър. Вятърът се характеризира със своята скорост. Тя обаче е векторна величина и има големина и посока. Скоростта на вятъра се измерва в или . Посоката на вятъра е посоката, от която вятъра духа към наблюдателя /станцията/. За определяне на посоката на вятъра се използва скала, построена по 16 точки от хоризонта. За по-голяма точност при определяне посоката на вятъра се използва неговият азимут, т.е. ъгълът между посоката север и посоката на вятъра.

За графично изразяване честотата на вятъра от различни посоки се използва роза на вятъра. Тя е удобна характеристика за изясняване климатичния режим на ветровете, които духат над дадено място. Освен по посока розата на ветровете може да се строи и по скорост, т.е. за средната скорост на вятъра от дадена посока.

Известни са различни методи и прибори за определяне на параметрите на вятъра, но най-голямо приложение в метеорологията имат следните:

» Ветромер на Вилд - посоката на вятъра се определя с помощта на флюгер, състоящ се от две метални пластинки (2), сключващи ъгъл 20 градуса, които се уравновесяват от метална топка (1). Неговата посока се определя с помощта на четири пръчки, ориентирани към четирите основни посоки. При въртенето си флюгерът върти горната част на ветромера - метална плочка (4) и скалата (5), така че застават срещу вятъра. Скоростта му се определя по делението на скалата, което достига плочката.

» механични аненометри - използват се аеродинамичните сили, възникващи при обтичане на тела със специална форма във въздушния поток /чашкови, крилчати и др. анемометри/;

» манометрични анемометри - измерват се динамичните налягания на потока въздух върху течност в специални тръбички /тръбички на Пито/;

» термоанемометри - използва се зависимостта на температурата на нагрято тяло /метална нишка/ от скоростта на въздушния поток;

» акустичен анемометри - използва се зависимостта на скоростта на звука от скоростта на въздушния поток в областта на разпространение на звука.