Образуване на твърди валежи

Снегопадът е явление, характерно за студеното полугодие и най-вече на зимата, защото при топъл подоблачен слой снежинките се топят и падат като капки.

В един облак при температура по-ниска от 0 С първо се образуват преохладени капки, а по-късно ледени частици. Системата става неустойчива. Поради различното налягане наситените водни пари над водна и ледена повърхност, капките бурно се изпаряват, а ледените кристалчета растат чрез сублимация на водна пара. Последните бързо натежават, падат към долната основа на облака, при което лесно се разчупват, отново се издигат, пак растат чрез сублимация и т.н. С други думи, осъществява се верижен процес. В резултат на това облакът може да се превърне изцяло в леден. Кристалчетата при своето движение се сливат до 100 в една снежинка в най-произволни съчетания и дават неповторима форма на снежинките, които през зимата достигат до земната повърхност. През зимата по нашите географски ширини конвективни облаци има рядко. Сняг вали от слоестите облаци.

От мощните купесто-дъждовните облаци заедно с дъжда често пада и град. Причината е, че в тях има благоприятни условия за образуването му: голяма дебелина на облака(10 км и повече), мощни възходящи движения (30-40м/сек. и повече), голяма водност (около и над 10 г/м3). Началото на образуването на град се поставя със замръзването на водните капки в преохладената част на облака. Най-напред замръзват най-големите капки и се образуват зародиши на градовите зърна. След това при многократното си циркулиране в облака от студената горна част до долната му топла част, те бързо нарастват най-вече за сметка на коагулацията с най-малките преохладени капки. Слоистият строеж на градовите зърна се обяснява по следния начин. Вследствие на големите вертикални скорости градовото зърно може няколко пъти да се издигне до върха на облака и да падне в област с температура по-голяма от 0 С, при което последователно ще се разтопява по повърхността и ще замръзва. Когато течната обвивка замръзне, се образува прозрачен слой. По-нататък, при температури по-ниски от -10 С, удрящите се в зърното преохладени капчици замръзват без да успеят да се разлеят по повърхността му, и образуват непрозрачен слой. Ако при следващото спускане той не се разтопи напълно, върху него се образува нов прозрачен слой и т.н. Когато градовите зародиши са малко на брой, има условия за образуване на големи градови зърна и за опустошителна градушка. В обратния случай, голямата водност на облака от преохладени капки се разпределя върху голям брой градови зародиши и те не могат да нараснат до големи размери. Това е заложено и в съвременните методи за борба с градушките.