Температура

Температурата е величина, която характеризира степента на нагрятост на телата.
Могат да се отделят три основни физични принципа, използвани при температурните измервания в метеорологията:
· измерване на топлинното излъчване на нагретите тела;
· определяне на температурата на средата чрез измерване на някои зависещи от температурата физически характеристики;
· чрез измерване на някои зависещи от температурата физически характеристики на термометричните тела, поставени в средата и приемащи нейната температура посредством топлообмен.
Единицата за измерване на температурата е градус. Най-разпространени в метеорологията са скалите на Целзий и Фаренхайт. За пресмятане на температурата от една скала в друга се използват следните формули:

Температурата в стандартните срокове се измерва с обикновен живачен термометър. Скалата му е разграфена през 0.2?, което позволява температурата да се измерва с точност 0.1?С.
За определяне на най-високата температура, която се достига през деня, се използва т.нар. максимален термометър, който е със същото устройство като медицинския термометър. При повишаване на температурата живакът в резервоара се разширява и в следствие на голямото си налягане преминава през стеснението, при което височината на живачния стълб в тръбичката се увеличава. Когато температурата започне да се понижава, обаче живакът не може да се върне обратно в резервоара през стеснението и остава да показва най-високото положение до което е достигнал, т.е. максималната температура. Прибирането на живака обратно в резервоара става с тръскане.

Минималната температура за денонощието се определя с помощта на минимален термометър, който се поставя в хоризонтално положение. Той е спиртен, за да може да измерва и температури под точката на замръзване на живака. В спирта, намиращ се в капилярната тръбичка, плува цветен стъклен показалец. При понижение на температурата спиртния стълб се прибира към резервоара, като влече със себе си и показалеца. Когато температурата започне да се повишава, разширяващият се спирт обтича показалеца, без да може да го придвижи. Така той остава в крайното положение до което е достигнал.

Минималния и максималния термометър се поставят в метеорологичната клетка на специален статив. Освен тях на статива се монтира още един живачен термометър, чийто резервоар е обвит с парче тензух , което се мокри посредством памучен филтър, потопен в чаша с дестилирана вода. Този термометър се нарича мокър и заедно с обикновен живачен термометър служи за измерване влажността на въздуха.

За записване хода на температурата се използва самопишещ термометър - термограф.

Практическо приложение са намерили методите за измерване на температурата основани на следните зависимости:
» топлинно разширение на газове и течности /газови, живачни и спиртни термометри/;

» механична деформация на твърдите тела при промяна на температурата им /при биметалните и манометричните термометри/;

» зависимостта на електрическото съпротивление на металните проводници от температурата /съпротивителните термометри/;

» температурната зависимост на съпротивлението на еднородни полупроводници /резисторни термометри и термистори/;

» температурната зависимост на характеристиките на преходите в кристалните полупроводници /полупроводникови/;

» зависимостта на термоелектродвижещата сила между две спойки от различни метали от разликата в температурата на спойките /термодвойки/;

» зависимостта на собствената честота на трептене на кварцови пластинки със специален срез от температурата /кварцови и други/.