Атмосферно налягане

Въздушната обвивка на Земята - атмосферата - оказва налягане върху нейната повърхност и различните предмети по нея. Във всяка точка то е равно на теглото на вертикалния стълб въздух с единично напречно сечение /налягането е сила, действаща върху единица площ/, простиращ се от нивото, на което тя се намира, до горната граница на атмосферата.

Атмосферното налягане е един от най-важните метеорологични елементи, но за неговото съществуване дълго време не са подозирали. След неуспешния опит на Аристотел да докаже, че въздухът има тегло, в продължение на 2000 години се е смятало, че той е абсолютно лек.
През 1643 година Торичели прави опит със стъклена тръба, дълга 100 см и запушена в единия край. Стъклената тръба е напълнена с живак и е обърната надолу, като отвореният и край бил потопен в чашка, също пълна с живак. Една част от живака се изляла в чашката, но една част останала в тръбата. Височината на живачния стълб била 13.6 пъти по-малка от височината на водата, т.е. около 76 см или воден стълб с височина 10 м. Успоредно с живака била напълнена и стъклена тръбичка с вода. Следователно, атмосферното налягане на повърхността на живака в чашката или на водата в езерото се уравновесяват от налягането на живачен стълб с височина 76 см или воден стълб с височина 10 м.

Изводите на Торичели били потвърдени от опитите на Паскал във Франция. Паскал трябвало да измери налягането на различни височини. Това било направено на връх Пюи дьо Дом /1467 м/ и в подножието му, в гр. Клермон Феран - живачният стълб на върха наистина се оказал по-къс, отколкото долу. Така Паскал доказал, че атмосферното налягане намалява с височината.

За измерване на налягането най-напред били използвани тръби на Торичели, за това е било прието то да се изразява в милиметри живачен стълб /mmHg/. По-късно е въведена единицата - милибар /mb, mbar/. През последните години у нас е въведена международната единица за атмосферно налягане хектопаскал /hPa/. Между тези единици съществуват следните връзки:

При измерване на атмосферното налягане в метеорологията се използват главно следните видове барометри:

» течни барометри /живачни/, действащи на основата на хидростатиката;

» деформационни барометри /анероидни/, основани на свойствата на твърдите тела;

» газови барометри, основани на свойствата на газовете;

» хипсотермометри или термобарометри, основани на зависимостта на точката на кипене на течностите от външното налягане.