Термична конвекция. Принудено издигане на въздуха

Термична конвекция
Поради силно нагряване на отделни участъци от земната повърхност се нагрява и приземния въздух. Дискретни елементи, наречени термици - прегрети въздушни обеми (мехури) влажен въздух започват да изплуват нагоре. Постепенно отделните термици се сливат и се образува непрекъсната конвективна струя. Когато температурата в термика се понижи до определен стойност, започва кондензация и се образуват водни капки, т.е термика се превръща в облак. Отделената при кондензацията топлина спомага за по-нататъшното издигане. Колкото повече термици се издигат и колкото по-голяма височина достигат, токова по-мощни облаци се образуват. Ролята на термичната конвекция за образуването на облаци е най-голяма през късните пролетни и летните месеци, когато земната повърхност е достатъчно влажна и се нагрява силно от слънчевите лъчи.

Принудено издигане на въздуха
- Принудено издигане на въздуха, породено от наличието на планински препятствия по пътя на потока. Ако височината на препятствието е достатъчно голяма и въздухът достатъчно влажен, издигайки се по наветрения склон, той ще достигне до нивото на кондензация и ще се образуват облаци. Тези облаци се наричат орографски (от "орос" - планина)

- Принудено издигане на въздуха по фронтална повърхност, т. е. на границата между две въздушни маси с различни температури. Атмосферните фронтове са наклонени като студения въздух остава под топлия и облаците се образуват главно в топлия въздух при принудителното му издигане над студения. В този вид движения участват огромно въздушни маси над обширни територии, така че образувалите се облаци се простират над големи площи в хоризонтално направление и обхваща значителна дебелина от атмосферата. Принудено издигане на въздуха се извършва в централната част на циклоните. Ето защо в тях облачност се образува не само по минаващите през тях фронтове, а и в целите им централни части.