ИЗКУСТВЕНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ
ВЪРХУ НЕБЛАГОПРИЯТНИ АТМОСФЕРНИ ЯВЛЕНИЯ

Един от най-широко разпространените аспекти на въздействие върху времето е свързан с фазовите преходи на водата в атмосферата и засяга процесите на образуване на облаците и валежите. Неговите научни основи са заложени през 1933г., когато Бержерон излага своята подробна теория за строежа на смесените облаци, в които водата съществува в трите си агрегатни състояния.

През 1946г. Шефлер при експерименти в облачна камера прави съществено откритие. За да охлади по-бързо камерата, той хвърлил в нея късче сух лед (втвърден въглероден двуокис). Веднага по траекторията на парченцето се образувала верига от малки ледени кристалчета. Така бил открит метод за изкуствено образуване на ледени кристали в преохладени облаци. На 13 ноември 1946г. Шефлер прави първия научен опит за въздействие върху облаци в естествени условия. С помощта на самолет той засял с гранулиран сух лед един високо-купест облак от типа Ас lenticulari след около 5 минути облакът се превърнал в снежинки, които започнали да се спускат надолу и се изпарили във въздуха.

Година по-късно Бърнард Вонегът (брат на известния писател Курт Вонегът), повтаря опита на Шефлер, но извършва засяването с кристалчета сребърен йодид (AgI), чиято структура е много близка до тази на леда. Откриването на ледооразуващите свойства на AgI направило реално активното въздействие върху големи облачни масиви.

Управлението на времето не се изчерпва само с въздействието върху облаците.