ОБЛАЦИ: КЛАСИФИКАЦИЯ

Според състава си облаците се делят на три групи: водни, които се състоят от само от водни капки, ледени - от ледени кристалчета и смесени - състоящи се от преохладени капки (капки, които съществуват при температура по-ниска от 0 С) и ледени кристали.

Въпреки голямото разнообразие на външните белези на облаците - форма, дебелина, височина над земната повърхност, е направена и международно приета морфологична класификация според техния вид и височина. Според нея облаците се делят на 4 семейства, десет рода и многобройни видове и разновидности. Наименованията на облаците имат латински произход и отразяват външния им вид.

Високи облаци - образуват се от ледени кристали, много са тънки и от тях не вали.

1. Перести облаци (Cirrus) - отделни почти прозрачни нежни облаци с нишковидна или влакнеста структура. През тях се виждат добре луната и слънцето.

2. Пересто-купести облаци (Cirrocumulus) - тънък прозрачен облачен слой, състоящ се от отделни парцали или малки кълбета, разположени на групи или редове.

3. Пересто-слоести облаци (Cirrostratus) -тънка, прозрачна бяла облачна покривка. През тези облаци се наблюдава характерно оптично явление - хало - кръгове около Слънцето и Луната, които се явяват резултати от пречупването на светлината от ледените кристали. При приближаване на топъл фронт тези облаци се вплътняват поради образуването на повече ледени кристали. Вследствие на това халото постепенно изчезва и Слънцето (или Луната) стават по-малко забележими.

Средни облаци - състоят се предимно от водни капки, но при ниски температури съдържат и ледени кристали.

4. Висококупести (Аltocumulus) - бели или сиви облаци във вид на слой, който се състои от редове или отделни кълба, между които обикновено се вижда небето. Наличието на такива облаци в топла и влажна утрин показва, че атмосферата е нестабилна и обикновено са предвестници на валеж в следобедните часове.

5. Високо-слоести (Altostratus) - сива облачна пелена с влакнеста структура. Слънцето и Луната прозират през нея във вид на светли петна, понякога доста слаби.

Ниски облаци - състоят се предимно от водни капки, но при ниски температури съдържат и ледени кристали.

6. Слоесто-купести облаци (Stratocumulus) - нисък облачен слой, който се състои от редове, валове или отделни елементи, едри и плътни, имащи сив цвят, на места доста тъмен. Често покриват цялото небе и му предават вълнист.

7. Слоести облаци (Stratus) - еднороден облачен слой със сив цвят, който може да покрива цялото небе. Понякога е разположен много ниско над земята - на 50-100 м. От такива облаци може да ръми или да падат дребни снежинки.

8. Слоесто-дъждовни облаци (Nimbostratus) - тъмносив, плътен, сравнително еднороден облачен слой с доста голяма дебелина. Тези облаци покриват цялото небе и от тях падат продължителни валежи.

Облаци с вертикално развитие - това са купести облаци, имащи вид на изолирани облачни маси, вертикалните размери, на които са на порядък по-големи от хоризонталните. Техен отличителен белег е винаги ослепително белия цвят на върховете, докато основите им могат да бъдат бели, сиви или тъмно-сиви.

9. Купести облаци (Cumulus) - отделни плътни облачни маси с плоска основа и куполообразна бяла горна част. Зараждат се като неголеми бели кълба, но бързо се формира хоризонтална основа и облакът започва да се развива във височина. Могат да бъдат слабо развити по вертикала - Cumilus humilis (Cuhum), или т. нар. "облаци на хубаво време", или мощни купести облаци - Cumulus congestus, които се образуват когато атмосферата е неустойчива. Имат добре изразен дневен ход - най-често се наблюдава около обедните и следобедните часове през лятото.

10. Купесто-дъждовни облаци (Cumulonimbus) - гръмотевични или буреносни облаци. Достигат до голяма височина - по нашите географски ширини до15-16 км. Горната им част се "вледенява" във форма на наковалня, т.е. придобива кристална структура във вид на перест облак. Скоростта на вертикалните движения в тях може да надмине 20 м/с. От тези облаци падат поройни валежи, придружени с гръмотевици, падат и градушки. С тях е свързано и едно от най-мощните атмосферни образувания смерч .

Мощните купесто-дъждовни облаци се състоят от една или няколко конвективни клетки . Според данни за радарно ехо тези облаци се разделят на три класа: едноклетъчни, многоклетъчни и суперклетъчни.